Детството е вероятно най-хубавия период от живота на човек. Да си безгрижен, залисан в игри, мечти и приключения…това е толкова вълшебно и красиво време. Като магия е и всичко е магично и възможно, въображението работи на пълни обороти, дните са пълни с лудории и верни приятели.
И все пак всяко дете бърза да порастне, да стане като мама, като татко или баба и дядо.
Май само Пипи е оценила достойнствата на детството и се беше зарекла никога да не пораства.
Когато детските години останат зад гърба ни и вече безвъзвратно са изтекли, започваме да оценяваме за що е толкова хубаво да си дете.
Промяната се случва неусетно и постепенно – приказните феи и чудовища отстъпват място на начумерените възрастни по улици и институции, красивите дворци са просто бетонни сгради и магията около нас я има само в телевизионните предавания.
Ако днес сме се сражавали с триглав змей, то утре ще трябва да се изправим пред строг преподавател или изискващия ни началник и вместо да заравяме глава в интересни книжки с прекрасни илюстрации, ще прелистваме фактури, данъци и такси.
Живота на големите е примамлив в детските очи, но далеч не толкова приятен и вълнуващ и как ни се иска да бягаме пак боси полетата, да скачаме в локвите и да ловим светулки…
Може би част от магията се завръща отново при нас, чрез нашите малки наследници, пак имаме шанса да се докоснем за малко до детските лудории, да избягаме за кратко от смазващото ни ежедневие…ако си го позволим.
Времето никога за нищо не стига, но животът си минава и никого не пита, затова позволете си поне за малко отново да си припомните онова време на безгрижие и радост.
Само дни ни делят от най-веселият празник – Денят на детето. Прекарайте го с вашите деца, играйте с тях, посмейте се заедно, забравете че сте възрастен!
А ако още нямате деца или пък и те вече са порастнали, то отбележете празника въпреки това, хапнете сладолед, качете се на влакчето в лунапарка, пошляпайте боси по асфалта или в близката река – какво толкова, важното е да намерим повод за усмивка, да се посмеем и да помечтаем!