Предстои за поредна година да отбележим един от най-нежните празници – празника на жената и на майката – 8ми март.
В днешно време празнуването му толкова се е изменило, че надали повечето хора си дават сметка какво всъщност празнуваме на този ден.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир. Но за да се стигне до тук, хиляди жени са водили борба срещу лошото заплащане и неприемливите условия на труд.
На 8 март 1857 г. в Ню Йорк жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест, за да искат равни права с мъжете, но биват разпръснати от полицията.
Две години по-късно те основават своят първи работнически синдикат.
Следват поредица от протести и в резултат на тях през 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Денят на жената у нас започва официално да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г. с идването на власт на Българската комунистическа партия.
Но още далеч преди тази дата в България е основано Първото женско дружество – през 1857 г. в град Лом от учителя Кръстьо Пишурка. Започва изграждането на женски дружества и в други градове в страната, които през 1901 г. се обединяват в национална организация под името Български женски съюз (БЖС). Първа председателка на БЖС е Екатерина Каравелова, съпруга на Петко Каравелов.
Първоначално от 1911 г. празникът на жените се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Борбени българки са проправяли пътя си във времена, в които да си жена не е било лесно и са оставяли утъпкани пътеки за всички онези жени, които смело са мечатели за индивидуалност, за равноправие, образование и свободна професия.
Пример за такава българка е д- р Тота Венкова – първата жена лекар в България, милосърдна сестра, после и лекар на фронта. Тя се дипломира като лекар още през 1866 г., само 17 години след първата дипломирана жена лекар в САЩ.
Не бива да забравяме и всички жени учителки в годините преди Освобождението, които неспирно са работели, за да пробудят българския народ.
У нас в последните години празника се свърза като че ли повече с фолкорната история за Баба Марта и нейният женски месец март, който описваме като непостиянен заради често менящите й се настроения.
Но в навечерието на празника би било добре да си спомним, че равноправието и свободата, които съвремената жена има днес, са извоювани благодарение на смелите жени, които не са се отказали да се борят през годините.
