Цветница обединява християнската вяра с народните вярвания и традиции. Празникът носи радостта от влизането на Исус в Йерусалим, когато той е посрещнат от вярващите с палмови клонки. В България този символ се пресъздава чрез върбови клонки, които се освещават и поставят над входната врата.
Този празник винаги се отбелязва в неделята след Лазаровата събота. И двата дни са наситени с обичаи, свързани с пролетта, новото начало и възраждането на живота. Цветница естествено продължава традициите на Лазаровден.
Какво представлява кумиченето?
Кумиченето е традиционен обичай, изпълняван на Цветница от момичетата, които са участвали в лазаруването предния ден. След като посетят църквата и вземат върбови клонки, те ги сплитат във венци. Заедно с тях носят и специални обредни хлябове, наричани „кукли“. След това се отправят към близка река, където трябва да изберат своя кумица.
Венците се пускат във водата, заедно с парче от обредния хляб. Всички внимателно наблюдават кое венче ще изплува и ще се движи най-бързо. Момичето, чийто венец изпревари останалите, става кумица на групата.
Останалите я отнасят на ръце до дома ѝ, като по пътя пеят песни. Там ги посреща празнична трапеза, приготвена от майката на кумицата. Лазарките играят хоро около масата, на която задължително има пита. По време на хорото кумицата разчупва питата и раздава парчета на всяко момиче. От този момент до Великден тя не разговаря с лазарките и спазва мълчание.
През този период, ако се срещнат, лазарките също не ѝ говорят и дори избягват да пресичат пътя ѝ.
На втория ден от Великден момичетата отново посещават кумицата. Тогава общуването помежду им се възстановява. Те ѝ поднасят дар – обреден хляб „кукла“, в който е поставено червено яйце. Майката на кумицата ги посреща с празнична трапеза.
Кумицата символично прощава на лазарките, с което се счита, че обредът е завършен. Финалът на кумиченето се отбелязва с люлеене на люлки и пеене на песни, като се вярва, че житото ще порасне толкова високо, колкото е силно люлеенето.