24 май – Ден на славянската просвета и култура
Нека на този ден да покажем своето уважение към българското творчество и култура.
Събрали сме за вас любими български стихотворения, с които да си спомним за детството в училище.
Родна реч
“Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!”
Звуци и букви
“Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.
Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.
Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.
Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.”
Букви
“Буквите като дечица
тичат, скачат в надпревара:
ту се хващат за ръчица,
ту се крият из буквара.
Не играйте днес на жмичка,
мои буквички добри!
Ще ви събера самичка,
ще ви преброя дори.
Зная: всичките сте трийсет!
К, не крий се!
М, не крий се!
Я, елате най-отпред,
под големия портрет.
С вас започват имената
на двамина славни братя.
КИРИЛ и МЕТОДИЙ с вас
искам да напиша аз.”
