Седем седмици преди Великден отбелязваме Сирни Заговезни. Празникът има различни имена в различните краища на страната, но в основата му навсякъде стои Прошката.
Това е денят, в който да пречистим душите си и да изпълним с мир и любов сърцата си.
Традицията повелява да дадем и да поискаме прошка, но правим ли го наистина!? Дали осъзнаваме какво е да простим? Наистина ли прощаваме?
Прошката не е просто дума, да простиш е труден процес, изискващ зрялост, но носещ в себе си истинско душевно облекчение. Хората по природа не сме перфектни, често допускаме грешки, съзнателно или не.
Човекът е социално същество и следователно действията ни се отразяват и на другите, които са в обкръжението ни. Като част от обществото ние сме длъжни да бъдем съобразителни, толерантни и уважителни. Разбира се понякога действията или думите ни нараняват някого, дали сме искали да стане така или се е случило неосъзнато, някой някъде се е почувствал унижен, пренебрегнат или обиден. Ако сме го направили умишлено, носи ли ни това удовлетворение? По – щастливи ли сме?
В днешно време, много хора изобщо не се замислят за последствията от техните думи и решения. Но можем ли да бъдем щастливи, когато нараняваме? А ако не умеем да простим, когато ние сме потърпевшите?
Ако не можем да простим обидата, в нас се зараждат чувста на гняв и болка, нарушава се хармонията ни, а понякога се пробужда и желание за отмъщение. Това все повече ни отдалечава от спокойствието и щастието, към което повечето от нас се стремим.
Някои хора с времето забравят, отърсват се от лошите спомени, други обаче трупат ден след ден негативизъм, обиди и няма как тези чувства да не ги превърнат в неудовлетворени и озлобени хора.
Дали няма да ни е по-леко, ако простим?
Да простим, не означава да забравим, нито да омаловажим или оневиним, прошката ни дава шанс да се отърсим от неприятното чувство, да оставим в миналото неприятния момент и да започнем на чисто. Да не трупаме в себе си злоба и ненавист и да вървим напред без тежест в душата, така със сигурност се живее по-леко. Прощавайки, ние имаме шанс да бъдем в хармония със себе си и с другите.
А вие какво избирате? Прошка или отмъщение?